В нашата редакция дойде писмо от един читател. Съдържанието му ни се стори много интересно и полезно за мнозина. Публикуваме текста без каквито и да било промени:
«Здравейте! Казвам се Николай, на 46 години съм и имам псориазис. По-точно, имах псориазис, но буквално преди една година забравих за този проблем. Вече не ме притеснява.
Днешното ми писмо може да се нарече вик на душата.
Мислех дълго време – дали да го публикувам или не, тъй като от личен опит знам, че дори обсъждането на тази тема за много страдащи от псориазис е като червен парцал за бик. Те са свикнали да се доверяват само на лекарите и не обичат да слушат от други хора. Но аз почти всеки ден – в обществения транспорт или в магазините – срещам свои другари за нещастие. И наистина ме боли да гледам това, тъй като съм изпитал каква е ужасна тази болест върху собствената си кожа. Искам да се обърна към всички и да разкажа историята на лечението си, но разбирам, че много хора дори не искат да ме слушат.
Преди няколко години бих изпратил такъв «Всезнайко» далеч и за дълго, но ако четете тази публикация, не бързайте да затворите раздела. Сигурен съм, че моят опит ще бъде полезен за много хора.
Псориазисът ми излезе на 14-годишна възраст, когато кръвта ми започна да кипи от излишък на хормони.
Всичко започна от лицето, а именно от веждите. Бавно, но сигурно, псориазисът завладяваше все по-голяма повърхност от кожата, прехвърляйки се върху гърдите и ръцете ми. Кожата ми се възпаляваше и почервеняваше, и в крайна сметка всичко се превръщаше в една голяма люспеста рана, която бавно започваше да заздравява, но след една седмица всичко започваше отново.
Разбира се, родителите ми ме водеха по лекари, които постоянно ми изписваха все по-силни и по-силни хормонални мехлеми, но ефектът беше слабо забележим.
Освен физическия дискомфорт, псориазисът ми донесе много психологически проблеми
Децата, в по-голямата си част, не са много умни и обикновено са зли. Така че «олющен», «прокажен», «въшлив» – това е най-безобидното нещо, което чувах по мой адрес. През цялата си младост мечтаех за това, псориазисът ми да мине и да ми се появи акне, като при всички останали.
Вече завърших училище и университет, намерих си работа и сякаш се бях научих да живея с това. Смених огромен брой лекари и всяко ходене на лекар завършваше с изписване на рецепта за мехлеми, които вече ми бяха познати.
Така стана в живота ми, че на 25 години се ожених и заедно с жена си заминахме да живеем в родината й – на морския бряг на Италия. Там, благодарение на влажния морски климат, моят псориазис изпадна в постоянна ремисия за 20 години. Но преди три години трябваше да се върна обратно – родителите ми се разболяха и се нуждаеха от грижи.
Вероятно на фона на смяната на климата и стреса, псориазисът ми се върна.
Кошмарът от младостта ми отново ме настигна. И отново пострадаха онези части на тялото, които винаги са на видно място – ръцете и лицето. Сега, освен стероидните лекарства, от отчаяние похарчих много пари за различни хомеопатични мехлеми. Разбира се, те не дадоха никакъв ефект.
И тогава един ден, когато лицето ми отново се възпали, покри се със струпеи и аз покривах всичко наоколо със стърготини от кожата си, като Пинокио, нещо ме накара да прочета какво пишат за моето заболяване в интернет. И в първия раздел на някакъв форум се натъкнах на името на един професор, който успешно лекува псориазис. Без много да му мисля се обадих по телефона, посочен във форума, и започнах да чакам деня на прегледа си.
Когато най-накрая влязох при професора, той ме прегледа, изслуша всичките ми оплаквания и ми изписа лекарство, наречено «DR.DERM», веднага ме предупреди, че това не е магическо лекарство, но е много ефективно. «Ето, още един мехлем. Колко такива съм виждал?»- помислих си аз и отидох на рецепцията, за да си платя за прегледа. DR.DERM си купих от там, една тубичка – за проба.
Като се върнах вкъщи, намазах се с дебел слой от това лекарство и започнах да чакам. Нищо ново не почувствах. Леко щипеше, приятно охлаждаше кожата... Но мина буквално половин час и започна нещо странно. Моите възпалени, кървящи и сърбящи рани започнаха да избледняват и утихват пред очите ми. Да кажа, че бях изненадан - все едно, че нищо не съм казал! Дори най-силните хормонални мехлеми не дадоха такъв ефект.
На следващата сутрин, за първи път от 10 години, лицето ми не изглеждаше възпалено.
Нямаше сърбеж и лющене. Повторих процедурата отново, без да пестя от крема. Това продължи около две седмици. Псориазисът непрекъснато се опитваше да излезе отново, но аз го гасих с помощта на DR.DERM .
Когато тубичката свърши, влязох в интернет, за да разбера от къде да си купя още една. И се натъкнах на сайта на производителя, където DR.DERM струваше два (!!!) пъти по-евтино, отколкото го купих в клиниката. Там си купих още една тубичка и продължавах да се лекувам.
А след две седмици псориазисът изчезна.Просто взе и изчезна и повече не се появи. Въпреки това, продължавах месечния курс, предписан от лекаря.
Оттогава мина една година и вече не си спомням за псориазиса.
Надявам се, че някой от читателите ще се възползва от моя опит и като мен ще могат да заживеят пълноценен живот. Хора, повярвайте ми, струва си!»
За коментар относно DR.DERM, се обърнахме към Юлия Петрова, дерматолог, професор в катедрата по дерматология на Националния здравен институт:
« DR.DERM е много ефективно лекарство от ново поколение срещу псориазис. За разлика от хормоналните стероидни мехлеми, то няма странични ефекти, бързо и трайно успокоява възпалената кожа, упокоява дразненето и сърбежа. На всички мои пациенти с псориазис препоръчвам точно това лекарство.»
Връзката към сайта на производителя на DR.DERM прикачваме по-долу:
Купете DR.DERM от сайта на производителя с намаление
